Рожден ден

Петър на 10 и Петър на 77

Семейство Манджукови

2 юни 2019 година. В голямата зала на известен столичен хотел двама души с името Петър посрещат гости по случай рождените си дни. Петър Манджуков младши изпълва първата си кръгла годишнина – 10, а Петър Манджуков – старши – библейските 77 години. Не случайно ги наричаме библейски, защото според библията точно 77 поколения делят отеца Адам от Божият син Иисус. Както 77 години делят Петър Манджуков от появата му на този свят до 2019 – годината на равносметките, в която е създадена и тази книга.

Много неща са забележителни на този празник. Например, желанието на Петър да не му се носят подаръци, а всеки да подпомогне кауза, която му е близка на сърцето. Така, както Петър Манджуков е подкрепял стотици каузи през целия си живот. Но най-забележителното е, че сред гостите, редом седят съучениците на Петър от Сопотската гимназия, до президенти на огромни компании; най-големите търговци и личности в оръжейната ни индустрия до владици и патриарха; легендарни спортисти до още по-легендарни писатели; президентът на Република България до един от най-прочутите готвачи на Република България. Генерали и редници в армията от приятели на Петър Манджуков отдават заслужена почит и радост на един човек, който е направил много за всеки един от тях, а сред многото, направил е най-важното – запазил е приятелствата си!

Негласното мото на този необичаен двоен рожден ден е именно „Приятелството побеждава времето“. Петър изрично е предупредил, че не иска официални костюми и рокли, а неговите приятели да дойдат с децата си, да се чувстват така, сякаш са на барбекю в  двора му: освободени и окрилени от свободното общуване и приятелската атмосфера…

Можем много да разказваме за този двоен рожден ден, но най-добре е да оставим гостите сами да говорят с думи и снимки. Защото много от думите казани през онази вечер на 2 юни са знаменателни и произнесени от знаменити хора.

 Ето какво казва авторът на „Време разделно”, академикът от БАН, Антон Дончев:

 „Добър вечер на всички и преди всичко на Петър. Той ми е изпратил една изключителна покана за тази вечер. Като професионалист писател трябва да Ви кажа, че се чудя как е успял да я напише и как е намерил време да я напише. Но в тази покана имаше негова изрична молба да не му се носят никакви подаръци. Е, тази негова молба не мога да изпълня, защото искам да изкажа една моя лична благодарност към него, към Петър Манджуков за нещо, което се случи и започна една вечер, като тази, между приятели. Разприказвахме се с него за траките, за царството на траките, по-право за света на траките и аз честно обясних, че нещата не вървят, че вратата не се отваря достатъчно широко към света на траките. Пантите скърцаха, вратата не се отваря, няма пари…

 И тогава Петър Манджуков ме попита: „Добре, колко пари трябват?“ Аз му казах, че са нужни много пари – 400 хил. лв конкретно в момента. Не ми е идвало на акъла, че може да се намери човек, който да извади 400 хил. лв за някаква неясна кауза. И Петър Манджуков каза: -„Аз давам парите!“. И ги даде! Просто дойде, срещнахме се в Академията, даде парите и вратата се открехна. Ние успяхме! Хората в Академията, учените успяха да надникнат в това царство. Една чудесна книга се издаде и искам лично да му благодаря, за което, въпреки неговата забрана, искам да му направя един подарък…

Това е ръкописът, оригинал, единственият на пиесата на „Време разделно“. Ако някой реши да я постави, трябва да отиде при Петър Манджуков. От сърце, човешки, ти благодаря!“

 Смаян и трогнат от жеста, Петър прегръща академика и успява само да каже „Сега ще трябва да направим специален архив, в който да сложим това велико произведение…“

С академик Антон Донченв и собственика на „Трейс Груп Холд АД“, професор Николай Михайлов и съпругата му

 

 Георги Първанов, единственият в най-новата история на България президент с два пълни мандата (2002-2012), противно на очакванията избира да говори най-вече за приносът на Петър към демографското развитие на страната. Разбира се, извън шегата, думите на Президента Първанов са искрени, нерепетирани и нетипични, може би за един президент, но характерни за едно приятелство, минало през много перипетии…

 „Радвам се, че имам честта и удоволствието да участвам в това мило тържество, да поздравя лично г-н Манджуков, моя приятел – Петьо. Ще започна с това, че той никак не е лесен. Той е един много труден характер и предполагам всички вие добре го знаете. И точно затова обаче неговите качества, неговите достойнства го правят по-силен, по-забележим, ако мога да използвам едно такова понятие. За мен той е един голям българин, един родолюбец в истинският смисъл на думата. Във време, в което мнозина се бият в гърдите на тема патриотизъм, г-н Манджуков го е доказал в бизнеса, доказал го е в духовността. Тук има много хора, които много по-добре от мен биха могли да говорят за неговия принос по отношение на духовността в най-широкият смисъл на думата. И разбира се, не на последно място, радвам се, че тук е неговото семейство – неговите наследници и неговата съпруга – едно наистина великолепно семейство. Той не просто дава принос в преодоляването на демографската криза, но и наистина показва как през вековете оцелява и се развива едно истинско българско семейство.

Честит празник, Петьо! Надявам се и на двете деветки – на 99, да сме в този и в още по-пълен и по-симпатичен състав!“

С президента Първанов и съпругата Иванета

 

 Един от най-харизматичните български актьори, Васил Банов („Седем часа разлика“, „Откраднат живот“ и много други), не успява да присъства лично на празненството, но е записал истинско видео-бижу като обръщение. Той предпочита да се обърне към синовете на Петър с една притча, която ще остане след най-запомнящите се думи от този двоен рожден ден:

 „Господин Манджуков, позволи ми да се обърна към твоите деца. Уважаеми Ивайло, Александър и Петър, който днес също има рожден ден и става на 10 години. Деца, вие чували ли сте в природата да има пенсионирани орли – да наклякат край гнездото и да чакат младите да им подават мишки в устата. Няма! Няма и да има! Орелът хвърчи, докато изпусне и последния си дъх и остава в небето и ето такъв орел е Вашият баща.

Честит рожден ден, Петре! Честити 77 години, бъди здрав. Твой, Васил Банов!“

Съвсем естествено, след притчата за летенето идват и думите на един забележителен български летец, дипломат и бивш началник на Генералния щаб на българската армия – генерал Михо Михов:

„Уважаеми господин Манджуков, драги присъстващи, както всички ние сме деца на природата и деца на своите родители, аз мисля, че г-н Манджуков е един горд и достоен син на своите майка и баща, и на българския род, за което му благодаря, че го има. Моето познанство, което прерасна бързо в приятелство, датира от 90-те години на миналия век и вече два века ние сме близки приятели. Споделяме проблемите на фамилиите и решаваме някои общодържавни неща със съвети. Собствено никога не съм бил в неговия бизнес, но дълбоко го уважавам за това, защото моето познанство стартира по повод съдбата на един офицер. И тогава аз разбрах, колко принципен човек е Петър Манджуков. И досега ценя тази негова принципност. Пожелавам му много здраве. Честита 77-ма годишнина, да бъдеш обичан и обичащ човек, което ние също много ценим като родители и като дядовци на своите внуци. Желая Вашата фамилия да се умножава и Вашия бизнес да бъде в ползу роду.

Реч от армейския орел, генерал Михо Михов

 

Излишно е да отбелязваме всички речи и приветствия, но някои от тях бяха наистина забележителни, заради изказа на поздравяващите. Такова е словото на една от най-интересните личности на българската публичност – Иван Гранитски – български журналист, поет, редактор, критик, публицист, издател и обществен деец; член кореспондент на БАН; управител на издателство „Захарий Стоянов“…

 „Искам да припомня на уважаемите присъстващи, приятели на Петър Манджуков, че преди 100 години Симеон Радев е написал великата си книга „Строители на съвременна България“. Една нация, която има такива спомоществователи, ктитори, какъвто е днес Петър Манджуков; такива свещенослужители като Негово Светейшество Неофит – нашия любим Патриарх, като Митрополитите – Николай и Антоний; писатели като Антон Дончев; академици като Стефан Воденичаров, Константин Косев, Георги Марков и други големи наши учени трябва да имат и такива мъдри стопански дейци и такива спомоществователи като Петър Манджуков. Затова аз искам да Ви предложа тост за съзидателя, за истинския патриот.

Стана дума, че той не е с лесен характер, но както казват мъдрите хора, лесният характер е конформизмът, нагаждачеството, плазмодийното пълзене пред силните на деня, а Манджуков е горд, не прекланя гръбнака си и затова е истински българин, син на Родопа и аз съм радостен и за мен е чест, че съм негов приятел повече от три десетилетия. Да живее Петър Манджуков и неговата фамилия! Да живее Отечеството!“

В думите и прегръдките на издателя Иван Гранитски

 

Сред всичко изречено в онази забележителна вечер, по особен начин блестят думите на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Залата буквално притихва, когато словото му потича полиелейно над множеството. Хората оставят чаши и прибори, за да не пропуснат нито една от вълшебните думи на Дядо Николай, изречени на език, който не може да се чуе в медиите или в обикновената реч:

„19 години, откакто Бог промисли господин Манджуков не просто да се запознае с мен, а да ме приеме в сърцето си, в дома си, в семейството си и аз да стана член на неговото семейство, което е домашна църква, пълна с благодат.

Позволявам си в присъствието на Първойерарха на Светата ни Църква да изкажа приветствие към господин Манджуков, не само, защото той е Архонт на Пловдивска Света Митрополия, а защото е мой верен приятел в Христа и нещо повече – истински съработник на Христа на Божията нива на Светата ни Църква.

Многоуважаеми господин Манджуков, празнуваме богоблагосвена годишнина – 77 години от венеца от години на Божията милост, проявена към Вас, към Вашия дом, към Вашето семейство и към всички нас. Какво е нашата молитва – то е общение с Бога. Ние се молим, защото спрямо нас Божията воля е такава. Непрестанно се молете и за всичко благодарете! Затова именно в този ден – Вашия рожден ден, ние възнасяме хвала и благодарност Богу. Затова, че Бог е промислил да се родите, да живеете достойно на този свят и не само това. Дарил Ви е с духовна сетивност, с устременост към възвисеното, към чистото, към доброто и Вие се оказвате неуморен труженик на доброто, на правдата, на вярата, на любовта и на надеждата. Но какво е рожденият ден – той е ден за размисъл, мислено да се върнем назад във времето, защото най-добре в деня на нашето рождение, рождения ден, ние си спомняме за бащината грижа, за майчината милувка.

Затова в този ден подобава да споменем Вашите родители с благодарно признание за възпитанието, за морала и за добродетелите, с които те Ви дариха и да възнесем молитви за техния вечен и блажен покой. Рожденият ден, разбира се, е размисъл за Божиите благодеяния към нас. Несъмнено Вие благодарите, и всички ние, за Вашето голямо семейство, за постигнатите големи успехи във Вашия живот. Вие много сте постигнал, г-н Манджуков. Вие сте богат човек. Но преди всичко, Вие сте богат духовно. Вие удовлетворихте духовната потребност на над 70 хиляди християни в район Тракия, Пловдив, като им построихте катедрален храм. Вие възстановихте и построихте нов храм в манастира на Свети безсребреници Козма и Дамян край Куклен. Вие построихте от основи манастира, посветен на Вашия небесен покровител Свети апостол Петър и Свети Апостол Павел край София. Вие се погрижихте много за доброто на Светата Църква, защото Вие имате истинско, христолюбиво, православно и родолюбиво съзнание и си давате сметка, какво означава корена за дървото – кореновата система удържа дървото да не рухне без буря и ураган. Не са плодовете, не са красивите клони, а вярата – тя е фундаментът, тя е вечната скала, която удържа дървото на България. Затова и Вие се грижите за доброто на Светата ни Църква и сте отличен с най-високото отличие на Пловдивската Света Митрополия. Вие много сте постигнал и в материално отношение, но това, за което споменах сега е най-важното постижение във Вашия живот. Това богатство никой и никога няма да отнеме от вас, нито от Светата ни Църква.

Господин Манджуков, с радост приехме Вашата любезна покана, прочетохме я, прочетохме и забраната Ви да Ви дарим с подаръци. И ние ще спазим тази забрана, но никой не може да ни забрани да Ви дарим от съкровищницата на сърцата си нашите искрени благопожелания. Те са ония цветя, които ние ВИ даряваме из дълбините на сърцата си и които никога няма да увехнат. Нашите искрени благопожелания за здраве, за благополучие, за дълъг живот.

Празнувайки 77-мата си годишнина, Вие несъмнено осъзнавате, че дните са лукави, безвъзвратно отлитат, отминават, за да се влеят в потока на вечността. Вие, сигурен съм, добре разбирате, че един ден два пъти не можем да изживеем. Затова, както и досега, и за в бъдеще, с Божията благодат и сила дерзайте. Вие сте настоящият и бъдещият възрожденец на България. Нека Бог Ви дари с благоденствено, мирно житие, здраве, дълголетие, благопреуспяване. На Вас и Вашия дом многая и благая лета!

Честитя отечески и вседушевно рождения ден и на моя възлюбен кръщелник – Петърчо. Да Ви радват децата Ви, да сте щастливи с техните, благословени от Бога успехи.

Божието благословение да пребъде върху Вашия дом за мир, щастие, благоденствие и душевно спасение. Негово Светейшество, Ангелът на Българската Православна Църква – Патриарх Неофит, е дошъл не само в знак на признателност за Вашия съществен принос в делото на Светата ни Църква, но е дошъл да благослови Вас, Вашия дом и всички тук присъстващи.  Да се помоли за Вас и да Ви поднесе един духовно значим дар – икона на Спасителя, Господа Иисуса Христа, изобразяваща добрия Пастир. Нека Господ, който е пътят, истината и животът, да Ви дарява със здраве и вдъхновение за много още благословени успехи. На многая и благая лета! Амин!

 Залата е притихнала. Някак е неуместно да се ръкопляска на тези слова и само Петър успява да каже:

 „Благодаря Ви от сърце. След това слово, аз мисля, че няма думи, с които да изразя моята признателност за оказаното уважение и да Ви уверя, че в дните, които Господ ще ми дари занапред, ще продължа да правя това, което сърцето ми подсказва, защото всичко, което съм правил дотук, Господ ми е свидетел, че е истинско, в него няма нищо друго освен вяра и желание да споделя с всички тази моя вяра. Благодаря!“

 

Петър Манджуков е разчувстван, както всички присъстващи от словото на Дядо Николай Пловдивски

 

Рожденикът целува иконата – подарък му от Негово Светейшество Патриарх Неофит Български и митрополит Софийски

 

Иконата, подарена от Светия Синод на Българската православна църква и лично от Негово светейшество Патриарх Неофит

 

Александър, комуто предстои да стане „Велики“, за сега само поздравява двамата рожденици – Петър и Петър

 

 

Петър – младши се справя  със свещите с „малка помощ“ от своите приятелите

 

Реч на рожденика Петър Младши пред тортата с фамилния герб

 

Сърдечна среща със съучениците от Пирдопската гимназия

Орлин Горанов пее „Con te partirò“ на Бочели, на фона на сменящи се кадри от пътуванията на семейство Манджукови

 

Нотариус Манчев, неудържим на дансинга

 

С високия във всеки един смисъл Голомеев

 

Прекрасната Неделяна и бендът на Дани Милев със специални поздрави към двамата рожденици

 

ГАЛЕРИЯ